Църквата Света Петка Самарджийска се намира в центъра на София,

...
 Църквата Света Петка Самарджийска се намира в центъра на София,
Коментари Харесай

Храм „Света Петка Самарджийска” - София

  Църквата " Света Петка Самарджийска " се намира в центъра на София, наоколо до катедралата „ Света Неделя “. Tя е един от дребното настоящи средновековни храмове в София. Сегашната черква е издигната в интервала от XIІ до ХVІ век., има догатки, че неин ктитор е бил донорът на Боянската черква - севастократор Калоян. Впоследствие се открива, че " Св. Петка " е издигната върху остаряла римска гробница (крипта) от IV в., което допуска, че тук може да е имало предходен раннохристиянски храм, в непосредствена непосредственост е минавала крепостната стена на антична Сердика.

 През средновековието църквата „ Света Петка Самарджийска “ е била част от духовното сърце на София, наред с множеството храмове, които се издигали в един относително дребен параметър. За жал, при прокарването на новия градоустройствен проект след Освобождението, те са унищожени. Името си храмът получава по време на османското иго, когато е наименуван на света Петка Иконийска - настойничка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в този регион през средновековието, те се черкували тук и поддържали храма. За първи път той се загатва през XVI век, в писмо отпратено до султана (придружено с дарове) от християните софиянци, с молбата да бъдат съхранени църквите в центъра на града. Искането е било задоволено, а подаръците – признати. След Освобождението на България от османско иго, по време на ръководството на софийския кмет Димитър Петков, оживелите даже и през най-трудните времена средновековни църкви, са разрушени, мотивът е " да се изправят улиците на града ". Тогава, като по знамение не са унищожени черква и ротондата " Св. Георги ".

 Друг повратен миг за старинния храм настава директно след Девети септември 1944 година, когато социалистическите строители вършат опити той да бъде съборен. Но се случват знамения, които стопират това безумство: " Един от тези, които се качили на покрива, с цел да бутнат кръста, пада от там и умира на място... " Благодарение на този случай, войнстващите атеисти се разколебават и не събарят храма, само че го вършат монумент на културата, в който дълги години никой не може да влезе, а след това е трансфорат в музей. Едва през 1992 година,  Българската православна черква упорства храмът да й бъде върнат и тогава, месец преди разкола, той отваря вратите си за вярващите. От 1992 до 2004 година е имало духовник, принадлежащ към разколническия синод, през този интервал тук се е влизало с такса.

 Самата черква съставлява дребна еднокорабна сграда с полуцилиндричен свод и необятна апсида. Лежи върху основите на антични здания и гробници, които сега са експонирани в криптата. Градежът на необятните към 1 м стени е от камъни и тухли споени с хоросан. Цялата сърцевина на храма е била изписана със фрески, за жал през днешния ден от тях е останала дребна част, съхранена през годините в много неприятно положение. Различават се най-малко два живописни пласта: първият и най-ранен е от края на XIV в., вторият и доминиращ стенописен слой е датиран XV-XVI в. Изобразени са редица древен подиуми: " Рождество Христово ", " Страданията на Кръста ", " Разпятие ", " Полагането в Гроба " и " Възкресението Христово ", както и евангелски подиуми с проповедта и чудесата Христови. Има догатки, че стенописите от XVI в. са дело на зографа-монах свети Пимен Зографски, същият със своите възпитаници е възобновил стотици църкви из българските земи, измежду тях са и тези от Софийската мала Света гора.

 След археологическото изследване на църквата от екип с началник Магдалина Станчева, и цялостното ѝ възобновяване, стенописите са консервирани от художник-реставратора проф. Любен Прашков. Съществува догадка, поддържана и от известния български публицист Николай Хайтов, че в „ Св. Петка Самарджийска “ е заровен Васил Левски. Основанията за тези изказвания са извършените археологически разкопки през 1956 година и някои сведения в печата от 1937 година, препредаващи разказите на потомци на направилите препогребването. През 80-те години на XX в. се развива остра дискусия по въпроса, само че до дефинитивно решение не се стига.

Инфо: www.svetimesta.com

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР